НАЖАЛЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЖАЛЀНО нареч. С мъка, с жал; натъжено, тъжно, скръбно, жално. Леля Гена си отриваше очите с бяла кърпица, а Токо я гледаше едно нажалено, че де и той се кани да ги зарони по бузенцата си. Т. Влайков, Съч. II, 53. Една звучна плесница го накара да залитне към стената.. Чиракът нажалено подсмръкна. Ем. Станев, ИК I и II, 202. Тя [Белуша] се огледа наоколо, три пъти обиколи кошарата и нажалено почна да блее. А. Каралийчев, ПС I, 117. И оплаква нажалено / либе хубаво, пленено / от нечист, свиреп кръвник. П. К. Яворов, Мис., 1900, кн. 1, 11.