НАЖАЛЯ̀ВАМ

НАЖАЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; нажаля̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Предизвиквам у някого жал, тъга, мъка; натъжавам, наскърбявам, нажалвам. — Кириак, ти я нажаляваш повече, иди нататък — каза му Юрданица строго. Ив. Вазов, Съч. II, 91. Не беше малка, отдавна ѝ дойде време. Но все ѝ се струваше, че ще нажали стария, като се махне от къщата му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 79. "Никога не ще ся реша да направя нещо, което може да оскърби и нажали майка ми." Пч, 1871, кн. 1, 13. ● Нар.‑поет. Жалба нажалявам. — Овчарче, младо пастирче, / защо та жалба нажали — / да не йе стадо болняво, / или йе срце ранено? Нар. пес., СбНУ ХLVI, 202. "Батьо ти си ма нареди / с отрова да та ютрова. / Просни са, мрътвец та стани, / свещица да ти запала, / давно го жалба нажали!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 151. // Със същ. като душа, сърце — правя да стане тъжен, да изпитва тъга; натъжавам, наскърбявам, нажалвам. — Нажали ми душата таз песен. Й. Йовков, ПГ, 47. Като застана дядо Стоян за пръв път пред сградата на затвора, разхлипа се и не можеше да се успокои... — Ти мъж ли си, бре! Детето ни в затвора, а ти... да нажалиш повеке сърцето му. Д. Талев, ПК, 589.

НАЖАЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; нажаля̀ се св., непрех. 1. Обзема ме жал, тъга; натъжавам се, наскърбявам се, нажалвам се. "Плаче за Ана" мисли той [Боян] и се нажалява при спомена за нея. М. Грубешлиева, ПИУ, 304. — На чужди пари чорбаджия ще става! — мърмори майсторът и сам се нажалява: — Ей, майчице мила! Не стигат и туй то! Д. Бозаков, ДС, 53. Нажали се, заплака Дона за майка си, за близките си — за пръв път се отвори в сърцето ѝ едно кътче за тъга не само по Велко. Д. Талев, И, 627. Игуменът му [на дякона] сборваше: / "А егиди, лудо гяче [дяче]! / Защо си се нажалило / книга пеиш, сълдзи рониш?" Нар. пес., СбБрМ, 488. ● Нар.-поет. Жално се нажалявам; жалба се нажалявам. Седе ми Стоян, седе ми, / седе ми млого, ни малко, / седе ми десет године / и на десету годину / Стоян се жално нажали. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 139. // За сърце, душа на човек — ставам тъжен; натъжавам се, наскърбявам се, нажалвам се1. Комуто сръце ся нажалява, кога ся чете какво да било измислено тегло, нему няма и да трепне за никакво такъво нечто, когато наистина ся сбъдне. Й. Груев, СП (превод), 265.

2. Диал. С предл. над. Съжалявам се. — Как ще да има сърдобол за Минка, ако се разболее, например, или бъде кахърна, когато над хора, дето живи горят в пламъците, той не се нажалява! Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 88.

Списък на думите по буква