НАЖЕЖА̀ВАМ

НАЖЕЖА̀ВАМ, -аш, несв.; нажежа̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Силно нагрявам; нагорещявам. Над главите на войската.. — стоеше безпощадното, ужасното бяло слънце, ослепяваше очите, нажежаваше броните. А. Дончев, СВС, 810. В спектъра на обикновената електрическа крушка например видимата светлина съставлява само пет процента. Останалите двадесет и пет се падат на инфрачервените лъчи. Именно те нажежават стъкления балон така, че не може да се докосне. К, 1963, кн. 3, 4. // Нагорещявам нещо (обикн. метал или метален предмет) до зачервяване или до побеляване. — Ще ти дойда някоя нощ. Като нажежа пиростията и я туря на главата ти, ще кажеш де са парите не, ами и хоро ще играеш. Й. Йовков, ЖС, 101. Химичната енергия се превръща в топлина, която като нажежи силно частиците на веществото, от своя страна се превръща в светлина. Хим. VII кл, 1950, 46. Върли турци отговарят: / "Кажи, кажи, Мановице, / жа нажежим пиростия, / жа я туриме на шия!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 94.

2. Прен. Книж. Предизвиквам силна възбуда, нервно напрежение някъде или на нещо (страсти, дух и под.); нагорещявам, наелектризирам. Към обед Захари събира групата и поставя една главна, неотложна задача, която отново нажежава атмосферата. Др. Асенов, ТКНП, 172.

3. Прен. Изпълвам с много чувство, патос, действена сила. — Брей, глупави хора, бре-ей! — викаше той високо. — Могат да погубят човека, да го изядат. На неговите филипики не отговаряше никой; това го караше да нажежава фразите, да потапя думите в отрова. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 345 нажежавам се, нажежа се страд.

НАЖЕЖА̀ВАМ СЕ несв.; нажежа̀ се св., непрех. 1. Силно се затоплям, нагрявам; нагорещявам се. Лете, когато водата съвършено пресъхне и когато каменливият насип на речището се нажежи и побелее, това голо, без зеленина и почти без дървета село добива нерадостен вид. Елин Пелин, Съч. I, 16. — Изба ли е това, три казана кипят, нажежат се стените, стане горещо. А. Страшимиров, А, 268. // Обикн. за метал или метален предмет — нагорещявам се до зачервяване или до побеляване. "Хайдушки" се нарича тоя огън, защото се пали в дупка, дупката се покрива с тънки каменни плочи, а когато се нажежат, върху тях се пече. Н. Хайтов, ПГ, 110. Според Кант вселената отначало представлявала "хаос" от малки твърди частици. Поради взаимното притегляне тези частици се движели една към друга, при което се отблъсквали и нажежавали. Геогр. VIII кл, 1965, 6. Оживи се дългата трапеза, засвириха музикантите, нажежиха се двете високи печки в ъглите. НК, 1958, бр. 4, 4.

2. Прен. За страсти, чувства, нервно напрежение и под. — възбуждам се, засилвам се в най-висока степен; нагорещявам се, наелектризирам се. Изведнъж слухът ми долавя, че в съседната стая атмосферата се е нажежила: двамата братовчеди са влезли в яростен спор. Др. Асенов, СВ, 31. Страстите се нажежиха до бяло и през следващите дни бяха убити повече от десет полицаи. Отеч., 1977, кн. 10, 27. ● Обр. Душата му се нажежи пак от злоба и ненавист към брата му. Елин Пелин, Съч. III, 154.

Списък на думите по буква