НАЖИВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЖИВЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; наживѐя се -ѐеш се, мин. св. наживя̀х се, прич. мин. св. деят. наживя̀л се, -а се, -о се, мн. наживѐли се, св., непрех. 1. Живея достатъчно дълго, докато се наситя или ми дотегне да живея. В ъгъла свестеният Георги се премяташе в ръцете на Волова и Бенковски и хлипаше: — Оставете ме да умра! Нека бачо Никола живей, да се наживей! С. Северняк, ОНК, 17. — Не ща ѝ красотата, не ща ѝ нищо! Стига ми толкова, наживях се, младостта ми отиде! Ст. Даскалов, ЕС, 152. — Г-н Борисе, на мене ще внесете десетте лири.. — Добре — отговорих. — Но кой си ти? — Аз съм терористът на организацията. Терористът! — Слушай, — заиграх аз с брадвичката по коляното си, — аз съм се наживял и за себе си не мисля. Вие от мене пари няма да земете. А. Страшимиров, А, 187. Стоян ябулка не дели, / но са в сърцето прободе / и на майка си думаше: / "Ти живей, майко, ти живей, / ти живей, та са наживей!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 130.

2. Прекарвам до насита живота си приятно, както съм желал, искал. Хората се наживяха : коли, заведения, концерти, бални рокли... Д. Кисьов, Щ, 357. Купиха най-голямата и най-хубава къща от цялата улица.. Нашите съкварталци ги приеха враждебно — сметнаха ги за забогатели селяни, дошли да се наживеят в града. Н. Драганов, ТМС, 49. — Да не мислиш, че и на мен сега не ми се иска, щом вземем властта, с такива като Кукена да се свърши? — Наживя се той, стига му! П. Славински, ПЗ, 83. Дор са мъдри подзряха, лудите са наживяха. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 149.