НАЖЍЛВАМ

НАЖЍЛВАМ, -аш, несв.; нажѝля -иш, св., прех. 1. За насекомо — жиля, ужилвам някого на много места. Да не бъркате в хралупите / евтин пчелен мед да купите: / случва се да са го свършили — / и да ви нажилят стършели. СбХ, 95. Оттам си стана Дафинка, / улови тръвна най-добра, / че я връх Йорга изтърси — / пчелите да го нажилят. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 134.

2. Жиля мнозина или всички. Изведнъж жабата дочу бръмчене на комари.. — Онзи ден се насмуках до насита с кръвта на болния човек,.. Сега ще прелетя до съседното село да нажиля тамошните деца, за да ги заразя. П. Бобев, ЗП, 44.

3. Прен. Разг. Болезнено засягам някого с остри, насмешливи, критични думи. Петрова предложи да се издаде лагерен "Стършел". Нека нажили хубавичко пионерите, които нямат желание да поправят грешките си. Цв. Ангелов, ЧД, 181.

4. Разг. Набивам1 някого, обикн. с нещо жилаво; нажулвам, нашибвам. — А честно ли беше да ме нажили с харбията по задника, та сега не мога да седна? Т. Харманджиев, КЕД, 48. нажилвам се, нажиля се страд.

Списък на думите по буква