НАЖУЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЖУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; нажу̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Жуля колкото е необходимо, докрай; натривам. Наведе го така, че задникът му се изпъна. А поп Антония добре го нажули с патерицата. Т. Харманджиев, КЕД, 219. Не мога да не призная, че ми е по-приятно да ме хвалят, отколкото да ме нажулват. Ем. Манов, ДСР, 353. — Защо, защо съм такъв колеблив? — кореше се той сега. — Трябваше и Камен да нажуля, трябваше и други носове да натрия... Й. Гешев, ВТ, 72. — Отсега нататък Гюлчето не се бои. Кмет, поп, — не бръсна вече аз — изригваше на залпове закани Гюлчето.. — Ама и ти здравата ги нажули. Ама ме е яд, че не ги брули още. Ц. Церковски, Съч. III, 223. Нажулих китениците със сапун. нажулвам се, нажуля се страд., възвр. и взаим. Предлагам още днес в стенвестника да се нажулят хората, които не обичат да бъдат критикувани за слабостите си. ВН, 1960, бр. 2739, 1.

НАЖУ̀ЛВАМ СЕ несв.; нажу̀ля се св., непрех. Разг. Неодобр. 1. Напивам се много; насвятквам се, нарязвам се, натрясквам се, насмуквам се, натаралянквам се, накърквам се, нафирквам се, насмърквам се. Тук в една къща сватове и свати гощават,.., в третя слугарите са надпреварят, кой през глава, кой през рамо, гледат по-скоро да са налапат и нажулят. Ил. Блъсков, ПБ I, 51. Нажулил се до козирката. Ил. Блъсков, ПБ I, 51.

2. Наяждам се много, до насита; натъпквам се, наплюсквам се (Н. Геров, РБЯ III). Нажулих се с ръженик.

◊ Нажулвам (нажулям) / нажуля главата <със сапун> на някого. Разг.; Нажулвам (нажулям) / нажуля носа на някого. Разг. Грубо. Наругавам, нахоквам някого за негова простъпка.