НАЖЪ̀НВАМ

НАЖЪ̀НВАМ, -аш, несв.; нажъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. нажъ̀нат, св., прех. Ожънвам известно количество или много от нещо; наженвам. Той въдеше зайци на лозето си, което се намираше наблизо, и тая нощ бе дошел тук да им нажъне овес. Т. Харманджиев, КВ, 611. — Ако не вярвате, питайте Дойчина, нажънахме петдесте кола снопи. К. Петканов, ЗлЗ, 175-176. Откъм шосето също така е имало здрава борба между пшеницата и плевела. И оттам ще нажънат някой и друг кръстец. Г. Караславов, Избр. съч. II, 138. Нажънваме ечемик за добитъка и си тръгваме. нажънвам се, нажъна се страд. нажън‑

вам си, нажъна си възвр.

НАЖЪ̀НВАМ СЕ несв.; нажъ̀на се св., непрех. Жъна много, до насита, насищам се да жъна. — Тъй ми се иска да жъна на хубаво жито, да жъна едрокласа пшеница, че да не се нажъна. Б. Обретеновв, С, 193.

Списък на думите по буква