НАЖЪ̀НУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); нажъ̀на, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Нажънвам; наженвам. нажънувам се, нажъна се страд. нажънувам си, нажъна си възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.