НАЗА̀Д

НАЗА̀Д нареч. 1. В посока противоположна, обратна на посоката на първоначалното движение, зад погледа или зад лицевата страна на някого, нещо. Противоп. напред. Първото нещо, което видяхме, това беше безбройна, разбъркана маса, кипящ мравуняк от хора, които, дошли почти до самото село, лудо бягаха сега назад. Й. Йовков, Разк. II, 154. Той сграбчи разкошния букет, изтръгна го от ръката му и с все сила го запокити на циментената площадка. После отстъпи назад и затръшна вратата. А. Гуляшки, ДМС, 76. Учителят се наведе предпазливо, ослуша се, огледа се бързо на всички страни и все така бавно и безшумно се издърпа назад. Г. Караславов, Избр. съч. I, 409. Една след друга малките вълни / прегръщат ласкаво брега под мене / и свличат се с въздишка уморено / назад, към хладните дълбочини. Д. Методиев, ШТ, 43.

2. За положение на части на човешко или животинско тяло — в посока към гърба. Противоп. напред. Трети удари, та му врата на две прекърши, а срещу него се хвърлиха другите трима, та извиха назад ръцете му. А. Дончев, ВР, 195. В кюшето до тезгяха пък,.. отхвърлил глава назад тъй, че бялата му брада стърчеше.. във въздуха, дремеше Калмука. Й. Йовков, ВАХ, 6. Ушите му стърчеха назад, постоянно нащрек. Елин Пелин, Съч. II, 100. Косата му беше грижливо вчесана назад, а външността му издаваше известно кокетство — може би кокетството на младостта. Д. Димов, Т, 217. В посока към задната страна на нещо, обикн. на част от тялото, в посока към гърба. Противоп. напред. Беше рус, хубавеляк, калпакът му блъснат назад и перчанът му разбъркан. Й. Йовков, ВАХ, 131. Тя беше се препасала със синя престилка,.., зелената кърпа на главата ѝ тикната назад и красивото ѝ лице щедро напудрено с брашно. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 17.

3. На място зад някого или нещо; отзад. Тия, които стояха назад, се мъчеха да изместят по-предните и така възникваха нови спречквания. Д. Димов, ОД, 314. Напред един неприятел, назад — друг, много по-коварен; между тях е гладът. Л. Стоянов, Х, 23. Насреща между къщите и оградите, вън от селото се показа стадо двайсетина овце, след тях — овчарчето с островърх калпак и голяма торба през рамо, а по-назад — кучетата. Й. Йовков, ЖС, 203. Над главите им прелитаха снаряди, но оръдията биеха по-назад — към резервните позиции на немците. П. Вежинов, НС, 39-40.

4. Рядко. На предишното място, там, където или у когото е било нещо; обратно. Ту крадеше от житото, ту го връщаше назад. Й. Йовков, СЛ, 23. — Молим почитаемата публика да извини и назад от касата да си парите получи. Ив. Вазов, Съч. IХ, 25. — Кандилите сурови. Дай ми парите назад. Пет кандиля по пет пари — двайсет и пет пари. Ст. Чилингиров, ПЖ, 6-7.

5. Прен. В състояние на изостаналост, на липса на развитие, усъвършенствуване, прогрес. Противоп. напред. Промишлеността в България се намира много назад. Причина на това е било досегашното лошо управление на страната. К. Смирнов, З, 77. Народът, на когото жените са неучени, той е останал много назад в просвещението. У, 1871, бр. 5, 74. В образованието, науките и изкуствата — ний сме много назад. С. Бобчев, ПОС (превод), 55.

6. Обикн. с гл. връщам се, обръщам се, гледам. В миналото или в посока към миналото, към определен отминал период, време. Противоп. напред. Младен я доведе от полските села и още тогава те научиха цялото ѝ родословие. И сега се връщаха назад, казваха какъв бил баща ѝ. Ст. Даскалов, БМ, 38. В тая чиста вечер той искаше да се откъсне от света и да се върне години назад, за да разбере сърцето си. К. Петканов, В, 13. Но преди да се отделим от ветхата година и да влезем в новата, нека се обърнем назад и да видим как я ние минахме. НБ, 1876, бр. 57, 221. Неприятностите бяха вече назад. // Рядко. След същ. за период от време (година, ден, час) — преди момента на говоренето (с толкова време, колкото се означава от предходното същ.); преди това. Шествуваше бавно Теодосий по нанагорнището на оня рид, откъдето много години назад той зърна за пръв път Парорийската обител. Ст. Загорчинов, ДП, 498.

7. За показание на часовник — по-рано от реалното време. Противоп. напред. Часовникът ми остава назад на ден по 14 секунди. К. Кърджиев, А, 190. Часовникът ми е назад с 10 минути. // С гл. връщам. По-рано от времето, което часовникът отчита в момента. Връщам часовника си с един час назад.

8. Остар. и диал. След определено време, след определения ден, момент (с толкова

време, колкото се означава от предходното същ.); по-късно. Панаирът,.., по причина на закъсняванието на цариградските търговци, остана няколко дни назад и ся отвори сега. Дун., 1866, бр. 76, 1.

9. Като междум. За изразяване на заповед, решителен призив за движение в обратна посока или за спиране на място; върни се, спри се, отдръпни се! — Назад! Връщайте се, господа, или ще ви поваля! Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 156. — Назад, Станке, оттеглете ся, не влазяйте — извика Петър и женска дебела ръка отхвъркна настрана от татаркинята. Ил. Блъсков, ИС, 86. В предсмъртен стон старикът белобрад, / оплискан в кръв, повдига се едвам. / Съзрял хусарите през дим и плам, / крещи издъхвайки : "Назад! Назад!" Хр. Смирненски, Съч. I, 66.

Вземам си (взимам си) / взема си думите назад. Разг. Отказвам се от това, което съм казал (при несправедлива или неточна преценка, обида, критика към някого и др.). — Вие живеете при животните.. — Вземи си думите назад, аз живея при държавната печатница. Ив. Вазов, Съч. ХI, 74. Връщам / върна колелото на историята назад. Книж. Спирам естествения развой на събитията, преча на прогреса. Един тегли напред, а друг <дърпа> назад. Разг. За несговорни хора в някаква обща работа. Но как ще вървиш, когато един тегли напред, а друг дърпа назад? М. Марчевски, П, 246. Назад върви, напред не върви. Диал. За човек — много твърдоглав, който не скланя, не се съгласява да направи нещо. Назад-напред; напред-назад; назад и напред. Разг. В различни, противоположни посоки по продължението на нещо, по отношение на нещо. Раковски нервно отказа и закрачи напред-назад из преддверието на кантората. Ст. Дичев, ЗС I, 420-421. Той тръгна,.., назад и напред под сянката на акациите, на всеки две-три крачки се спираше. Й. Йовков, ПК, 128. Баба скача назад-напред, а работата върви се по своя ред. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 34. Напред е дълбоко, назад е бързей. Диал. За много лошо, безизходно положение. Напред пропаст, назад вълци; напред стръмно, назад яма. За много лошо, безизходно положение. Не оставам / остана <по-> назад от някого. Разг. Не допускам да бъда надминат от някого в някакво отношение, като се старая да имам същите успехи, придобивки или да правя всичко, което той прави. Те си купиха един много зъл булдог, затвориха го в банята и направиха това място недостъпно за нас. Добре, ама ние не останахме по-назад и се снабдихме с един брой сиамска коза, която вързахме на балкона. ВН, 1960, бр. 4727, 4. — И вашето село,.., дало един комита, колкото да не остане назад от другите. З. Стоянов, ЗБВ III, 221. Не се обръщам (поглеждам) назад. Разг. Не ме интересува това, което вече е минало за мене. Не си вземам (взимам) / взема сбора назад. Диал. Устоявам на това, което съм обещал или твърдял, не се отказвам от това, което съм обещал. Оставам / остана <по-> назад. Разг. Неодобр. Допускам да бъда надминат от някого в някакво отношение. — Аз няма да ида. Кръстевица се наежи. — Може ли! — избухна тя. — Да останеш по-назад от батя си!.. Срамота е, Стано! Г. Караславов, ОХ II, 445-446. Ритва ми / ритне ми назад. Диал. Положението ми, работите ми се объркват, влошават; търпя неуспехи. — Срам и позор! Наддал съм цяло кило за два дена. Пълна дегенерация. Ритне ми назад и докъде ще стигне, един Господ знае. Г. Краев, СТ, 9. Тръгвам / тръгна назад. За работа, развитие — обърквам се, влошавам се, търпя неуспехи. Удрям / ударя назад. Остар. 1. За работа, дело и под. — обърквам се, влошавам се, търпя неуспехи. В последните години копринарската търговия във Франция е ударила малко назад по причина на болестите, които ся появиха по свилените буби. Знан., 1875, бр. 20-21, 325. Но колкото и да речем, няма сумнение, че животът на народите,.., може да са развива, може да бъде и възпрян при развиванието си, та да удари и назад. У, 1871, бр. 15, 231. 2. Нещо. Влошавам, обърквам, затруднявам нещо. А трети пък, като знаят какво ги очаква от тая дружествена любов, която ще удари утре назад и здравието, па и работите им и други такива, измъкват ся на таен начин еще в началото. Лет., 1869, 123.

Списък на думите по буква