НАЗА̀ДВАНЕ ср. Остар. 1. Отгл. същ. от назадвам; изоставане.
2. Състояние на застой; изостаналост, назадничавост. Помощ, коя англичани на своя войска в Индия готовят, голяма е, но е и далеч. Засега они са по-слаби и в назадване. БДн, 1857, бр. 4, 14.