НАЗАЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЗА̀ЕМ нареч. За временно ползуване и с условие за връщане. — Вашите ниви раждат слабо и аз виждам как през пролетта мнозина от вас отиват по съседните села и в града, за да взимат назаем жито, което връщате двойно и тройно през време на вършитбата. Ал. Спасов, С, 40. Андро подхвърляше една от хубавите шарени консерви, които тя му донесе. — Много ме глезиш — каза той. — Чак ми е неудобно — нали сме се разбрали, че всичко е назаем. Д. Цончев, ЛМ, 143. Горки сиромаси! Овците им измряха.., пари нямат и са принудени да заемат назаем и да купуват на вересия. ЦВ, 1860, бр.. 475, 2. — Я дай ми пари назаем, / назаем, чичо, на почек. / Чичово, мило чичово, / я нямам пари.. / .. / я имам пари за залог. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 206. Назаем брашно тъпкано се връща. Погов., СбНУ ХХV, 20.

◊ Акъл назаем не искам. Разг. Пренебр. Не ми е приятно да ме поучават. Назаем ли вземаш (взимаш); Чегато съм го взел назаем. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой донася, дава от нещо съвсем малко, пести го. Не вземам (взимам) уста назаем; не търся (искам) дума (уста, чене) назаем. Разг.; Не сакам уста назаем. Диал. Мога винаги сам да намеря подходящ отговор, знам какво да отговоря, мога винаги да се защитя. Всички знаят, че ръката ми е тежка, и дума назаем не търся. М. Гръбчева, ВИН, 34.