НА̀ЗЕМ

НА̀ЗЕМ нареч. Диал. На̀земи. Срещнал я [кошутата] сама — той казва — вдигнал бързо лък, / а тя се спряла там и вцепенена / го гледала, догдето пада назем, / пронизана от бързата стрела. Г. Райчев, ЕЦ, 91. Когато му тя продума, скъса ся златният конец, който свързваше нейните лъжливи зъби, и зъбите ѝ паднаха назем. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 104.

Списък на думите по буква