НАЗИДАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЗИДА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Наставление, поучение, напътствие. Читателят трябва да е видял погледа на Будевска как слуша назиданията на доктора, за да разбере онова душевно състояние на героинята, предадено от актрисата. Ст. Грудев, АБ, 112. Аз пия на крак в подкрепителния.. Други радости нямам и не признавам никакви назидания. К. Калчев, ДНГ, 130. Монолозите на Иванко, Исак, Милко,.., пък дори и предсмъртните назидания на цар Асеня завладяват властно зрителя. Г. Константинов, ПР, 47.

2. С предл. за. Поука. Тези изключвания сепнаха останалите. Командирите ни ги сочеха за назидание, ние ги коментирахме, за да стигнем до необходимите поуки. П. Илиев, ЛВ, 40. — Болярин Владислав може да ви запре в тъмницата на кулата си за наказание и за назидание и на други волнодумци и непокорници. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 29.