НАЗИДА̀ТЕЛЕН

НАЗИДА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който служи за назидание, който назидава; поучителен, напътствен, наставнически. Тя се разсърди и започна да ме поучава,.. Тогава аз ѝ казах, ядосан от нейния назидателен тон: — Обичаш ли го? К. Калчев, ДНГ, 114-115. Трябваше с време да ги вразуми,.. затова подзе назидателно слово и подкани паството си не само към християнско смирение,.., но и към гражданско примирение. А. Христофоров, А, 41.

2. Който служи за поука, за поучение; поучителен. За голямо съжаление е,.., че ние не желаем да почерпим никаква поука от тези назидателни исторически събития. Пряп., 1903, бр. 16, 2. Назидателен урок. Назидателен пример.

Списък на думите по буква