НАЗИДАТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЗИДА̀ТЕЛНО. Книж. Нареч. от назидателен; поучително, напътствено, наставнически. — Защо да говорим за стари работи, господин Каравелов?.. — Новите работи поникват от старите, Ваше височество — отвърна Каравелов назидателно. В. Геновска, СГ, 96. Светозар.. се държеше достойно, строго, понякога ме гълчеше назидателно. А. Гуляшки, ДМС, 130. Този тон на младия отпускар не се хареса на Гашков. Този тон го обиди, огорчи го, ядоса го. — Учени хора са ми казвали на мене, момко! — рече той надуто, назидателно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 126.