НАЗИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЗЍРАМ, -аш, несв.; назра̀, -ѐш, мин. св. назря̀х, прич. мин. св. деят. назря̀л, -а, ‑о, мн. назрѐли, св., прех. Остар. и диал. 1. Виждам, съзирам. Кой би могъл да си помисли, че едни ситнички буболечки (..), които око едва назира през микроскоп, са напластили и струпали кредавите скали на Албион? Й. Груев, СП (превод), 84. Анархическото управление толкова разширява своите убийствени за нас клонове, щото Европа едва ли назира какво става! НБ, 1876, бр. 35, 138. — Бабо, видиш лш дабо? — Не можем. — А дедо? — Назирам го по малко. Нар. прик., СбНУ III, 246. Чловек е създаден за вечност. Нему не е доста да знае, что вече е било и что става сега, а иска му ся да знае и что ще бъде занапред; ще му ся да назира и в бъдащността. Лет., 1873, 9-10.
2. Само несв. Наблюдавам, гледам. Гробов (назира): — А бе, наистина, някои с чантички и с лъвчета по шапките! Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 89. — Скрий ся тука,.. — Можеш да я [майка си] назираш оттамо, но тряба да не ся явяваш, додето не я предразположа. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 78. Полека-лека из шумака пълзешком той [Петър] ся приближи; слага ся зад един сух пън и оттук хваща да назира що става и да гледа дали в тоя керван е Станка или не. Ил. Блъсков, ИС, 35. назирам се, назра се страд. Ноще, кога е ведро небето, който има остър гляд може да съзре и тъмния дял от месяца; наистина цялата тъмна ивица от колелото не ся види добре, но все ся назира и различава. Й. Груев, Лет., 1872, 105.