НАЗЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЗЛЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, неизм. прил. Диал. Неодобр. Деликатен, превзет; назлъм. Бог да бийе еснафите, / гиди мимино, / дос мимино, / .. / Собрале се, набрале, / .. / терзии, се назлии, / со игла бунар да копат. Нар. пес., СбНУ ХV, 49-50. // Капризен, разглезен. Питала [Бояна] майкя и баща: / .. / Баща я никак не дава, / че си е Боян назлия / на вино и на ракия — / петстотин кила изпива / таа ми демир ракиа! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 253.

— От перс. през тур. nazli.