НАЗЛЪ̀Н

НАЗЛЪ̀Н нареч. Остар. и диал. 1. Назлъм (в 3 знач.).

2. Едва, без желание. — "Мари Галудо, Галудке, / стана неделя, стана две, / кат сме та зели, довели, / що фана назлън да ходиш?" Нар. пес. СбВСт, 520. ● Удвоено. назлън назлън. За усилване. Изключиха няколко души членове [кооператори], които имат стари грехове и работят назлън назлън. А. Каралийчев, ПД, 38.

— От перс. през тур. nazli, 'кокетлив, разглезен'.

Списък на думите по буква