НАЗОБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЗО̀БВАМ, -аш, несв.; назо̀бам, -аш, св., прех. Назобявам. Назобвам кон. назобвам се, назобам се страд.

НАЗО̀БВАМ СЕ несв.; назо̀бам се св., непрех. Зобам, ям много, до насита нещо (обикн. зоб или дребни плодове, зърна). — Тинка се била възкачила на черешата да си бере череши, па.. ѝ викали: "Малии, какви са череши .. Или ни хвърли, или ще се качиме да се назобаме". Ст. Даскалов, СД, 263-264. Сега повтор му [на по-малкия брат] велит: "Да ми донесеш еден гроз грозие, сиот аскер да се назобат и пак да останит." Нар. прик., СбНУ ХХIХ, 219. Назобвам се с къпини. ● Диал. Пустата фурка дренова, / дури се мома разбуди, / пустата фурка никнала, / родила дренки здреани. / Кога се мома разбуди, / здрели се дренки назоба. Нар. пес., Христом. ВВ II, 248. Го зеле [петлето] и го фърлиле во хазната со белите пари. Тоа

зобало, зобало и се назобало бели пари, та сетне си легнало и се уталожило како умрено. Нар. прик. СбКШ, 62.