НАЗОБЯ̀ВАМ

НАЗОБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; назо̀бя̀, -назо̀бѝш, мин. св. -назо̀бѝх, св., прех. Нахранвам добитък със зоб, кърма или с дребни плодове, зърна и под.; назобвам. Снощи дойде сърдит, гневен / и коня му морен, потен; / нито сяда да вечера, / нито коня назобява, / назобява, настанява. Нар. пес., СбНУ VI, 80. Улезна си у конушник [конюшник], / изведе си врана коня, / .. / назоби го леблебия, / напои го руйно вино. Нар. пес., СбАИ, 300. И си справи [Марко] коня Шарколию: / турило му седло позлатено, / назоби га той сушено грозе. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 3. Си изкара Рада девет сиви кони, / напой ги, назоби, оружи постегна. Нар. пес., СбБрМ, 358. назобявам се, назобя се страд. Овците вече иска да се изкарват и предадат на овчар и кон да се назоби. Ц. Церковски, Съч. III, 102.

НАЗОБЯ̀ВАМ СЕ несв.; назо̀бя̀ се св., непрех. Разг. За добитък — нахранвам се, наяждам се със зоб; назобвам се. [Бенковски и Волов] заръчаха да се назобят конете добре, защото на другия ден щяха да гонят Карлово. Л. Стоянов, Б, 40.

Списък на думите по буква