НАЗО̀РВАМ

НАЗО̀РВАМ, -аш, несв.; назо̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Принуждавам, заставям някого да извърши нещо; насилвам. — Че как сте допуснали това?... Хубава и добра девойка да влезе в такава къща? — Тука има цяла история .. Пък и бащата я назорил... — Още ли се жените тук насила? Б. Несторов, СР, 245. — Попитай я — каза бащата и майката излезе.. — Каза, че ще избяга от къщи, ако я назорим.. и всички разбраха, че сватосването се свърши. Н. Каралиева, Н, 134. — Ке качиме на талиги нашите владици и ке ги откараме во Фенер да служат. Ако нещат миром, ке ги назориме — младите се това ми сборуват! Хр. Бръзицов, НЦ, 155-156. Току видиш [бай Ганьо], че си облякъл чиста риза, турил си ръкавици, па кога го назорят, облича и фрак. Ал. Константинов, БГ, 60-61.

2. С местоим. какво, нещо. Принуден съм от някакви обстоятелства или необходимост да извърша нещо, обикн. незабавно или внезапно. — Бай Асене, Пано шлосерчето те чака.. От светло още доде.. Асен се здрависа с него. — Какво те е назорило по туй време, Пано? К. Константинов, СЧЗ, 180-181. — Вие поддържате връзки с господин Монастирски, който се е разбързал да напуска България... Защо? Какво го е назорило? Др. Асенов, ТКНП, 322. Тя [кака Райна] се е заметнала с голям, груб шал и съзерцава шетнята им с любопитство, почти без тревога, алтът ѝ прозвучава подигравателно: — какво ви е назорило така? Др. Асенов, ТКНП, 260. назорвам се, назоря се страд.

НАЗО̀РВА МЕ несв.; назо̀ри ме св., непрех. Разг. Обзема ме силно, мъчително желание за нещо. — Я ми дай една цигара — прекъсна го Драгой. — Не удържа, а? — усмихна се високият. — Пуши, мама му стара, какво друго ти остава... — Пет месеца удържах, ама пак ме назори... Ив. Венков, ХКН, 50.

НАЗО̀РВАМ СЕ несв.; назо̀ря се св., непрех. Разг. Насилвам се, организирам силите си да извърша нещо. Назорих се да изчистя цялата къща днес и капнах от умора.

Списък на думите по буква