НАЗУ̀БРЯМ

НАЗУ̀БРЯМ, -яш, несв.; назу̀бря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Научавам почти наизуст нещо, обикн. механично, без да го разбирам. — Сега съжаляваш, че не си назубрил поне три урока по история или физика. М. Грубешлиева, ПИУ, 42. Може би си мислеше, че аз съм ходил в другите стаи, там да се поподготвя, да назубря това, което ще му диктувам. Ст. Даскалов, ЕС, 129. назубрям се, назубря се страд.

Списък на думите по буква