НАЗЪ̀БЕН

НАЗЪ̀БЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от назъбя като прил. Който е с край, ръб на зъбци. Струговете и други машини се докарват в движение с помощта на триещи се части — ремъци, назъбени колела и др. Физ. VII кл, 1965, 10. Преди малко, през време на почивката си, се забавлявах с един петел: едър, охранено-наперен, с тъмночервена лъскава мантия около шията и килнат всрани назъбен гребен. О. Василев, ЖБ, 315. А срещу него във вечерна омара зад назъбените стени на града потъваха златни кубета, звънарници, дворци. П. Константинов, ПИГ, 36. А малката назъбена пила, / що всеки ден над нея съм надвесен — / наричам писъка ѝ звучна песен. Н. Вапцаров, Избр. пр, 1951, 150. ● Обр. Вчера в тъмни зори, не беше още отплувал назъбеният сърп на луната и двама непознати младежи домъкнаха на раменете си .. — цяла циклостилна машина. П. Михайлов, МП, 7. // Който е с неравна, зъбеста повърхност. Камъкът го пресреща и притиска до острите, назъбени скали. К. Петканов, ОБ, 123. Мощната верига от Тиеншан (Небесна планина) се простира на север от Памир с посока от запад на изток. Тя има много високо назъбено било, над което се издигат високи, покрити с вечни снегове върхове. Геогр. VI, кл, 1965, 80.

Списък на думите по буква