НАЗЪ̀БЯМ, -яш, несв. (рядко); назъ̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Назъбвам. назъбям се, назъбя се страд.
НАЗЪБЯМ СЕ несв. (рядко); назъ̀бя се св., непрех. Назъбвам се. От дългото триене в метала острието на ножа се назъбя.