НАЗЪ̀К

НАЗЪ̀К и (удвоено) назъ̀к-назъ̀к нареч. Остар. и диал. Внимателно, кокетно. Оная неделя .. гледам я — накитила се .., па като минува покрай бабини Лалини, назък-назък постъпя, а очите и главата си върти. Т. Влайков, Съч. II, 11.

— От араб. през тур. nazık 'деликатно, нежно'.

Списък на думите по буква