НАИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който лесно се доверява на другите; доверчив, простодушен, лековерен. — Мъжът ти е наивен добряк.. Но ако те пипне някой ден, може да те пребие. М. Грубешлиева, ПП, 95. Виденията .., червеният пушек от бенгалския огън и стрелбата — всичко това докарвало до неописуем възторг наивната по онова време публика. Ст. Грудев, ББ, 79. Навъртат се около простичките, наивни, но красиви момичета. Ако не успеят да ги примамят с добро, упойват ги и ги отвличат насила. Ал. Бабек, МЕ, 73. Величко са намерил в Браила с двамата патриоти, на които са препоръчал за народен българин,.. Цвятко и Никола биле дотолкова наивни, щото открили своята цел пред поменатия мним патриотин. З. Стоянов, ЗБВ I, 101-102.
2. Който е израз, проява на доверчивост, простодушие. Дойде с наивната вяра, че господарите на този град на мечтите и светлините ще му отстъпят частица от своите пари, власт, щастие. Т. Генов, Избр. пр, 96. Убеден съм, че това, за което бълнуваше Сигеми, е неосъществимо, един наивен блян — всички летци изведнъж да натиснат ръчките над пустото море. П. Бобев, К, 67. Шилер написа своята най-дълбока студия за наивното и за сантименталното отношение към природата. Р, 1927, бр. 260, 4. По-ясно от всеки други път аз разбрах, че дори много легенди не са само наивно творчество, а едно тъмно упование, една неугасваща вяра сред мрака на голяма скръб. Й. Йовков, Разк. III, 92-93. Тие две книжки, освен наивните и сантименталните охания и ахания на отца Неофита Бозвели и стихотворението на г-на И. Данева, са съставени доволно добре. Знан., 1875, бр. 1, 14. // Който е изпълнен с доверчивост, простодушие. Тоя полуевропейчен шоп имаше лице едро, длъгнесто и грапаво, с наивни сиви очи и редки мустаци. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 189-190. Неговите [на Бурмов] окръжни от това време са едновремнно наивни и брутални. Те издават една безхитростна душа, обладана от ярост. С. Радев, ССБ I, 179.
3. Който е изпълнен с простота и непретенциозност. Парижаните намериха, че църквата е прелестна, стенописите — наивни и очарователни. А. Каралийчев, С, 277. Внезапно тя ми показа рисунката си. Нарисувала е момиченце с наивна детска рисунка. З. Сребров, Избр. разк., 221. Простият слог се отличава по своите прости, кратки и наивни изражения. Д. Войников, РС, 33.
◊ Наивно изкуство. Изк. Изкуство на художници или скулптори от ХХ в. без специално образование — обикн. непрофесионалисти, което се отличава с преднамерена простота на изображението, близко до детските рисунки.
— От фр. naif. Т. Шишков, Теория на словесността (превод), 1873.