НАИВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЍВНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на наивен; доверчивост, простодушие, лековерие. Той ме изпреварва и пита с великата си детска наивност ..: — Татко, Гагарин само добри деца ли взема в ракетата? Др. Асенов, СВ, 17. Той създаваше сега с пълна наивност един морален закон за всички българи. С. Радев, ССБ II, 12. Само очите са млади, те излъчват една естествена, недокосната от годините и от опита наивност. Др. Асенов, ТКНП, 55. Стилът им [на писмата] е наивен, но в своята наивност — оригинален. СбНУ ХI, 601.

2. Наивна проява. В такива моменти князът бе способен на най-фантастични наивности и грешки. В. Геновска, СГ, 342. Младостта, хубавата и затова егоистична младост, за да се хареса, си позволява не само такива наивности! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 213. // Стесн. Думи и изрази, които са наивни. Като всеки алманах, издаван в началото на нашето столетие, в него има много мили глупости и трогателни наивности. С. Северняк, ИРЕ, 318.