НАИГРАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАИГРА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; наигра̀я се, -а̀еш се, мин. св. наигра̀х се, св., непрех. Играя много, до насита. Една вечер, след като се наиграли до насита на жмичка, момчетата от махалата седнали пред оградата на баба Кина. В. Райков, ПВ, 14. — Е, наигра ли се? — Яно, още ми се тропка! — Да свием хоро, момите ще ни отпяват. К. Петканов, Х, 86. Миналото лято на Илинден отишли хора на свети Илия, но.. спрели под Дъба. Там заклали овена, пили, яли и се хубавичко наиграли. Н. Хайтов, ШГ, 172. Когато са наиграле сички до насищане, то изпиле още по една и тогава цялото веселие, т.е. сичката компания отишла в къщата на дяда Либена да довърши останалото. Л. Каравелов, Съч. II, 103-104. На по-малко хоро, по-скоро се наиграва човек. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 291.