НАИЗНАСЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАИЗНА̀СЯМ, -яш, несв.; наизнеса̀, ‑ѐш, мин. св. наизнѐсох, прич. мин. св. деят. наизнѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Изнасям много неща или всичко. Докато двамата се разправяха пред колата, старата наизнесе черги, дюшеци, козячета, възглавници, стари рокли и разни други парцали, натъпкани в широк, стар панер. Г. Караславов, С, 202. После Кирил отиде в гората да събира сухи клони .. Той ги наизнесе .. и натрупа купчина, колкото да се напълни каруцата до ритлите. Т. Харманджиев, КВ, 347. Пред ниската [на тъмницата] ѝ врата бяха наизнесли фенери, мяркаха се хора, чуваха се възбудени гласове. Ст. Дичев ЗС II, 72. Скоро край черковний плет, по зелената морава,.. наизнесоха кой сирене, кой пастърма, кой хляб; насядаха сички наред. Ил. Блъсков, ЗК, 29. наизнасям се, наизнеса се страд. Наизнесоха се разни манджи, вдигнаха се наздравици.

НАИЗНА̀СЯМ СЕ несв.; наизнеса̀ се св., непрех. Разг. Само мн. и3 л. ед. Изнасяме се мнозина или всички.