НАИМЕНУ̀ВАМ

НАИМЕНУ̀ВАМ, -аш, несв. и св. прех. Книж. 1. Давам име на някого, на нещо; наричам, назовавам, именувам, кръщавам. Очевидно свекърва ми вътрешно ликуваше, защото и без друго не можеше да ме понася, тъй като бях наименувала родените си близначета Койна.. и Горанка. Тонич, ББК, 139-140. Няма да е зле в София поне една улица да наименуват "Братиано". Ив. Вазов, Съч. ХI, 104. От Йерусалим Александър отишъл с войската си в Египет,.., направил тамо, близо до Средиземно море, нов град и наименувал го после по свое имя Александрия. Г. Йошев, КВИ (превод), 83. Славянский язик е общия книжевний .. и днеска .. всички славяне.. го наименуват староболгарский. ЦВ, 1852, бр. 69, 70.

2. Остар. Казвам, изричам името на нещо или някого; назовавам. Той наименува едно случайно име. Ив. Вазов, Съч. Х, 23. — Господин Дервентски — препоръча директорът госта — и започна да наименува учителите. Ст.Чилингиров, РК, 32. Ние различаваме почти всяка подробност долу върху земята -.. Наименуваме познати селища. Н. Фурнаджиев, МП, 5. наименувам се страд. и възвр. Из Финикия дошъл Кадмус и са заселил във Виотия, гдето начнал да прави град, който ся наименувал после Тива. Г. Йошев, КВИ (превод), 53. Иван III ся наименувал българский господар. Д. Войников, КБИ, 29.

НАИМЕНУ̀ВАМ СЕ несв. и св., непрех. Книж. Казвам се; наричам се, назовавам се, именувам се. Водите на Бело море виждат ся черни, а водите на Червено море виждат ся бели. И наименува ся Черно море, зачтото плуването бедствено. Г. Икономов, КЗ, 7.

Списък на думите по буква