НАКАЗАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКА̀ЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от накажа като прил. 1. Който изтърпява наказание, на когото е определено наказание. Мънечкият цар не му [на сина на велможата] гледал хатъра, но заповядал на момчетата да го уловят и му ударил няколко пръчки. Наказаното момче са затекло при баща си и му са оплакало от Кира. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 120-121. Обръсвай человеколюбиво сълзите на по‑

каянието от образите на наказаната глупост. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 127.

2. Който понася страдания поради физически недъг или други причини. Наближаваше вече време и час, в когото злочестата Пенчюва жена, тая жива мъченица, да свърши черните си дни, не тъй както приличаше на нейното наказано, изтощено тяло. Ил. Блъсков, ПБ III, 26.

◊ Като наказан. а) В съчет. с гл. стоя. Без да мърдам на едно място (стоя). Ще ме притесни да се наконтя и избръсна, та като отидем на представлението, да седя като наказан на стола, да се потя, да се съкълдисвам. ВН, 1961, бр. 2934, 4. б) В съчет. с гл. съм, чувствам се и др. Изолирано, извън обществото, колектива и техния живот (съм). Колцина от тях са страдали, може би, в душата си, като са се гледали осамотени и като наказани всред общата народна радост! К. Величков, ПССъч. I, 18.