НАКАЗИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКАЗЍЛО, мн. -а̀, ср. Диал. Наказание (във 2 знач.); наказия, тегло, мъка, страдание. Наситих се вече на твоя сух хляб, дето не може да се гълта. Ще се махна! Ще ида при дяда си, при леля си, в джендема ще ида, само туй наказило вече няма да търпя. Д. Немиров, БЛ, 38. То, човек прави едно, ама наказилото е кажи-речи хиляда. Д. Немиров, Б, 214. Кондо вече не мислеше да ги [парите] крие никъде, а купи два кемера, напълни ги и ги запаса по голо. О, един Бог знае какво наказило бяха кемерите. Те му тежаха, пристягаха го. Д. Немиров, Б, 66.