НАКАЗИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКАЗЍЯ ж. Диал. Наказание (във 2 знач.); тегло, мъка, страдание, наказило. — Голяма мъка, чичо, големи наказии. Няма ли да има край тая пуста война? Г. Караславов, ОХ II, 100. — Гладният доста поумнява — каза той [Лоев] многозначително. — И няма ли да има край тази наказия, а? Г. Караславов, Избр. съч. VI, 121.