НАКА̀ЗУВАМ

НАКА̀ЗУВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); нака̀жа, -еш, мин. св. нака̀зах, св., прех. Наказвам1. Много пъти ги принуждавали да припознаят престъпления, в които тии никак не били помешани. Подир това наказували обвинените с най-жесток начин. Г. Йошев, КВИ (превод), 223. — Имаш прочее сила да правиш зло и да правиш добро. — Уверен съм, че имам, ако нямах, то ти не требоваше да мя наказуваш, когато направя нещо лошо. Псих. 1861, 70. наказувам се накажа се страд. Вси без изключение да могат да свидетелствуват пред судилищата и ония, които са лъжовни свидетели, да ся наказуват като злодейци. ЦВ, 1856, бр. 285, 53.

НАКА̀ЗУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); нака̀жа се св. Наказвам се.

НАКА̀ЗУВАМ

НАКА̀ЗУВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); нака̀жа, -еш, мин. св. нака̀зах, св., прех. 1. Наказвам2 (в 1 знач.); наговарям2, наговорвам2, надумвам2. Наказах му ги, па ако ще да ся сърди. Н. Геров, РБЯ III, 163. Оно да ти накаже, ум да ти ся смаже. Погов., Н. Геров, РБЯ III, 163.

2. Наръчвам (Н. Геров, РБЯ III). наказувам се, накажа се страд. наказувам си, накажа си взаим.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква