НАКА̀ЗУВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наказувам1 и от наказувам се; наказване1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКА̀ЗУВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наказувам2 и от наказувам се; наказване2, наговаряне2, наговорване2, надумване2.