НАКАМАРЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКАМА̀РЧВАМ, -аш, несв.; накама̀рча, -иш, св., прех. Разг. Накамарявам, награмадявам. накамарчвам се, накамарча се страд.

НАКАМА̀РЧВАМ СЕ несв.; накама̀рча се св., непрех. Разг. Накамарявам се, награмадявам се. Любопитните пътници от вагона се бяха накамарчили пред вратата и с проточени вратове се напъваха да видят какво става. Г. Белев, КВА, 104. Всички се накамарчихме в каруцерията, беше се пукнала една от предните гуми.