НАКАМАРЯ̀ВАМ

НАКАМАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; накамаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Натрупвам, струпвам нещо на камара, на куп; накамарчвам, награмадявам. На синията бе начупена прясна пита, огромна гледжосана паница, в която бяха накамарени парени чушки капии. М. Гръбчева, ВИН, 393. Паднал сняг, олизал го белият вятър .., вмъкнал се в разкъсаната фаланга на бориките и ги накамарил една въз друга, та гората заприличала на гробище. Н. Хайтов, ПП, 17. Той взе едно от малките столета, обърна го с краката нагоре, накамари другите въз него. Ст. Даскалов, СД, 484. накамарявам се, накамаря се страд.

НАКАМАРЯ̀ВАМ СЕ несв.; накамаря̀ се

св., непрех. Разг. Натрупвам се, струпвам се; награмадявам се, накамарчвам се. Те [старозагорчаните] се накамариха край масата да съчиняват писмото за Букурещ. Ст. Дичев, ЗС II, 661.

Списък на думите по буква