НАКА̀СТРЯМ

НАКА̀СТРЯМ, -яш, несв.; нака̀стря,

‑иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Кастря известно количество от нещо, много или всичко. Малко ли са тука по-стари дървета, от които можеш да си накастриш шума — за твоя господар? Ив. Вазов, Съч. ХVII, 41. Българинът, докато е овреме, припира да накастри лист, да смогне да изгради слетели плетища. П. Тодоров, И II, 17. Куманите бързо накастриха сухи върхари от нападали дървета. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 152.

2. Прен. Разг. Отправям критика, обвинения някому, смъмрям остро някого; скастрям, нахоквам, надялвам, надирам. Когато мъжът ѝ мълчеше и се правеше, че не я чува, старата Лоевица знаеше, че и от най-невинната думичка той може да избухне и да я накастри. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 104-105. Ако началникът е свободен, надълго и пламенно ще разказва на Караджов за недоволството си от неуредиците, безмилостно ще накастри някои, други ще похвали. Т. Монов, СН, 196. Първата му дума, която ще капне от устата му, е да ни съобщи за някоя печатна псувня против мене.. — "Четохте ли какво ви са накастрили в "Нова Зорница"? Ив. Вазов, Съч. IХ, 112-115. Не всичко, което е позволено на градските жени, могат да го вършат у село! И се закани да накастри дъщеря си за това. Ст. Даскалов, СД, 284. накастрям се, накастря се страд. накастрям си, накастря си възвр. от накастрям в 1 знач.

Списък на думите по буква