НАКА̀ЧАМ

НАКА̀ЧАМ1, -аш, несв. (рядко); нака̀ча̀, нака̀чѝш, мин. св. нака̀чѝх, св., прех. Накачвам1. накачам се, накача се страд.

НАКА̀ЧАМ СЕ несв. (рядко); нака̀ча̀ се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Накачвам се.

НАКА̀ЧАМ

НАКА̀ЧАМ2, -аш, несв. (рядко); накача̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Накачвам2; окачвам, закачам1. Ако убияхме някоя дива курка (мисирка), някой див гълъб, някой фазан накачахме го пред заградения плет. Д. Попов, СбРС (превод), 89. накачам се, накача се страд. накачам си, накача си възвр.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАКА̀ЧАМ

НАКА̀ЧАМ3, -аш, несв.; накача̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Закачам2, подкачам, задявам2 някого. — Сега вече само невяста да доде по-скоро — накачи ги свекърва ми. Т. Влайков, Съч. II, 258. накачам се, накача се страд.

НАКА̀ЧАМ СЕ несв.; накача̀ се св., непрех. Диал. Закачам се, задирям се с някого (Н. Геров, РБЯ III).

НАКА̀ЧАМ

НАКА̀ЧАМ4, -аш, несв. (остар. и диал.); накача̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Поемам, подкачам; закачам3, забирам4. Кузман си грабна даляна, / накачи Качанска планина, / низ Караорман премина. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 166. накачам се, накача се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква