НАКА̀ЧВАМ

НАКА̀ЧВАМ1, -аш, несв. (диал.); нака̀ча̀, нака̀чѝш, мин. св. нака̀чѝх, св., прех. Качвам известно количество, много неща или мнозина; накачам1. Накачих децата на камиона.Накачихме щайгите. накачвам се, накача се страд. Няколко уж български глави, донесени у Видин,.. накачиха са по градските фенери в пазара, види са да плашат света. НБ, 1876, бр. 5, 19.

НАКА̀ЧВАМ СЕ несв.; нака̀ча̀ се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Качваме се мнозина или всички; накачам се. Около зълвата с моминия венец се накачват още няколко от по-първите моми и чакат да тръгнат колата. СбНУ V, 58. Пътниците се накачиха на влака.

НАКА̀ЧВАМ

НАКА̀ЧВАМ2, -аш, несв.; накача̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Окачвам, закачам1 много или всички неща някъде; накачам2, навесвам. Те си направиха широка топла землянка ,.., накачиха вътре дрехите и торбите си. Елин Пелин, Съч. II, 153. Малките намерили кълбетата с цепените парцали, дето ги бях приготвила за черга, развили ги, накачили ги по дърветата.. и си правят градинско увеселение. Чудомир, Избр. пр, 206. — Петко, ти отсечи един кичест боров клон, та на него да накачим даровете, които им съм донесъл. П. Бобеков, БВК (побълг.), 63. // Забождам, набождам, накичвам нещо, някого с много неща. Тъй също имаше пахари, чаши, вази големи, изработени най-добре от кристал и накачени твърде изкусно с диаманти. Лет., 1874, 245.

2. Разш. Диал. Закачам1, окачвам нещо някъде; накачам2. накачвам се, накача се страд. и възвр. Накачил се с цветя. Н. Геров, РБЯ III, 166. накачвам си, накача си възвр. Накачил си е всички ордени.

Списък на думите по буква