НАКАШЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКА̀ШЛЯМ СЕ¹, -яш се, несв. и св., непрех. Кашлям много, продължително, до насита.

НАКА̀ШЛЯМ СЕ², -яш се, св., непрех. Диал. Кашлям, изкашлям се веднъж, малко; покашлям се. Тя стана и .. видя хора да разхвърлят дръвника им.. Тя не посмя да излезе, но когато да си отидат, тъй се накашля на прозореца, да знаят, че ги е видяла. Ст. Даскалов, БМ, 45. Тука Тошо се накашля. Жена му се сниши със зинала уста, направи знак на съседката си да мълчи, като че не са се срещали, и се забърза към къщи. Ст. Даскалов, БМ, 18.