НАКИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НАКЍТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от накитя като прил. Диал. Накичен, украсен. А около нея са въртеле две тестета млади, крехки, миловидни и накитени момиченца, и радвале ѝ са. Л. Каравелов, Съч. II, 98. Минахме през едно малко дворче, послано с калдъръм, и през един дълъг и тесен пруст и влязохме в една много хубаво наредена и накитена стая ..: пердета с тантели, миндерлъци хубави, столове чисти. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 45. Колкото за самите студенти (ученици), то към тях той са отнася доволно строго и осъжда техния плитки и евтини либерализъм, който са ограничава само с едни накитени фрази за преобразованието на човечеството. Знан., 1875, бр. 13, 203.