НАКЍЧВАМ

НАКЍЧВАМ, -аш, несв.; накѝча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Украсявам обикн. с цветя нещо; окичвам, закичвам. Синурът беше изпъстрен с минзухари -.. Ненка накъса от тях и накичи косите си. Й. Йовков, Набл., 1911, кн. 4-5, 206. Девойките накичиха с цветя пушките им [на войниците]. А. Каралийчев, НЗ, 35. Станах юноша. Тогава накичих шапката си с това орлово перо и залюбих най-хубавото момиче на света. Елин Пелин, Съч. V, 65. // Разш. Украсявам, пременявам, гиздя някого, нещо.

2. Направям нещо, обикн. дом, стая и под., да стане красиво, уютно, китно. Накичихме учебната стая, подредихме малкото дворче. Кр. Григоров, ОНУ, 147.

3. Диал. Подреждам, правя китка, свивам цветя, треви на китка, на букет, венец и под. Накичила китка от сякакви цветя. СбНУ III, 174. Стана мома рано, / рано във понеделник, / .. / Влязла до градинчица, / цвете да си бере / и да го накичи. Нар. пес., СбНУ Х, 112. Ненчо влезе у къщата / ръка да целува, / а пък Дешка в градинката, / китка да накичва. Ц. Гинчев, ДТ, 101. накичвам се, накича се страд. и възвр. Па какво си се накичила с тая червена рокля като циганка на байрям? Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 114. Той се накичи над ухото с пъстра китка. Елин Пелин, Съч. IV, 92. Това нещо е едно скъпоценно украшение, и която мома ся накичва с него, тя става драга на всеки, и благополучна за себе си. ИЗ 1874-1881, 1882, 110-111. накичвам си, накича си възвр. Накичила си е цвете.

Списък на думите по буква