НАКИЧВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКЍЧВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от накичвам и от накичвам се. Наистина сребърната гривна е добра, защото не почернява и трае за дълго време, ако ся пази добре, и затова не е чудно, ако момичетата желаят да имат сребърни гривни или сребърни обеци или други подобни хубави неща за накичване. ИЗ 1874-1881, 1882, 110. Ако малките дарове, що им [на децата] давате, са за ядене, вий им умножавате вкуса за пригода,..: ако пък са за тяхното накичване, вий ще изложите мислъта, що имат за тях неща, и за които требува да ги научавате да ги не поглеждат. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 15.

2. Обикн. мн. Остар. Накит; украшение. Съблачат му царските накичвания, и го облачат с прости дрехи. БО, 1847, бр. 3 , 10. Жълтий кехлибар .. може да са излъсква добре, та от него правят накичванеа. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 17.