НАКЛОНЯ̀ВАМ

НАКЛОНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наклоня̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Променям по‑

ложението на нещо от право, отвесно в наведено, разположено под ъгъл спрямо вертикалното; накланям, навеждам. Дядо Давид наклоняваше назад цялото си тяло. Й. Йовков, ПК, 219. Високата изсъхнала трева се белееше и даваше още по-примамлив вид на равнината. Вятърът се плъзгаше по нея, наклоняваше я до земята. К. Петканов, ЗлЗ, 183. Доста любезен, той приказваше тихичко, понякога наклоняваше глава към ухото ми и шепнеше, сякаш искаше да ме посвети в някаква тайна. Кр. Григоров, Р, 5. Славян Дойков .. неусетно наклони чашата с вино, която беше взел в ръка и няколко капки вино опръскаха лачените обуща на царя. Д. Ангелов, ЖС, 204.

2. Разполагам нещо ниско, надолу, обикн. над, върху друго нещо; навеждам, спускам. Снахите сложиха забрадки и ги наклониха над челата си. К. Петканов, СВ, 35. Девойката се смути, наклони шапка да прикрие пламналите си страни. К. Петканов, В, 10. Орехът наклонява гъстия си листак над оградата.С времето фиданките наклониха стебла на запад поради постоянния източен вятър на склона. наклонявам се, наклоня се страд.

НАКЛОНЯ̀ВАМ СЕ несв.; наклоня̀ се св., непрех. 1. Променям положението си от изправено, отвесно, в наведено, под ъгъл на вертикалното; навеждам се, накланям се. Зданието пак започна да се люлее. На Бенко му се стори, че то се наклонява на една страна и ей сега ще се сгромоляса върху покривите на съседните постройки. Ал. Бабек, МЕ, 171. Стихията едвам докосна с крилото си Цимлянското море, но то се разигра и затътна. Вълните му заблъскаха нашия нов параход, който започна да се наклонява застрашително. А. Каралийчев, С, 142. Убитото дърво се наклони бавно и падна на поляната с трясък и проклятие. Елин Пелин, Съч. II, 13. Сам Йоан Александър не се мръдна от седлото на коня и едва когато се спомена името на Кантакузин, той се наклони към своя гост и му пошъпна нещо. Ст. Загорчинов, ДП, 495.

2. За слънце — приближавам се към хоризонта, към залез. Слънцето беше вече се наклонило към кръгозора и сега играеше с лъчите си по тъмнокестенявата коса на Любица. Ив. Вазов, Н, 92. Но щом слънцето се наклонеше към залез, всички едновременно,.. излизаха навън. Й. Йовков, ПК, 45. — Да почакаме да се наклони слънцето. Още е горещо. Х. Русев, ПС, 153.

Везните <се> наклоняват / <се> наклонят нанякъде, към нещо; стрелката <се> наклонява / <се> наклони нанякъде. Нещо или някой (означени от допълнението, определението) получава предимство, предпочитание пред нещо друго или някой друг. Каравелов обясни, че е поставен между руското агентство и възбунтуваните войски, че това му положение е много критическо и че трябва да действува предпазливо, додето везните наклонят на негова [на руския княз] страна. С. Радев, ССБ II, 115. В Конгреса [на Индия] се оформиха две групи. Първата група се ръководеше от Джагдживан Рам, член на кабинета. Въпреки трескавата дейност на хората на едрия капитал везните като че се наклоняваха към Джагдживан Рам. Т. Кюранов, АП, 53. Но ние няма да стоим със скръстени ръце и .. да очакваме накъде ще наклони стрелката на международните отношения. РД, 1959, бр. 272, 3. Наклонявам / наклоня везните нанякъде. Влияя в полза на нещо, някого пред нещо друго или някой друг. Отначало борбата.. наклони везните към отбора на ВИФ, но остави макар и минимални шансове за атакуване първото място. Е, 1980, бр. 7, 1.

Списък на думите по буква