НАКОВЛА̀ЖДАМ

НАКОВЛА̀ЖДАМ, -аш, несв.; наковла̀‑

дя̀, наковла̀дѝш, мин. св. наковла̀дѝх, св., прех. Разг. Наклеветявам (във 2 знач.); наклеветвам, обвинявам, обаждам. Старият хаджи Джонко чорбаджи наковладил пред турците Вълчарския род. А. Страшимиров, ЕД, 40. — Кой знае по коя е тръгнал.. Бива ли тъй, я го наковлади на кмета, няма защо да му мълчиш. В. Нешков, Н, 295. Трябваше да се скрием, за да не ни види,.. може да ни наковлади този лют старец. Г. Крумов, Т, 35. Настойникът Карал не пропущаше ни един случай, за да го помъмри, или да го наковлади на началника. Н. Михайловски, ПА (превод), 58. наковлаждам се, наковладя се страд. и взаим.

Списък на думите по буква