НАКОКОРВАМ —Речник на българския език

НАКОКО̀РВАМ, -аш, несв. ; накоко̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прих. Диал. Ококорвам; накокорчвам, накокорям.

НАКОКО̀РВАМ СЕ несв.; накоко̀ря се св., непрех. Диал. 1. Ококорвам се; накокорчвам се, накокорям се.

2. За птица — разпервам крилата си, напервам се; накокорчвам се, накокорям се.

3. Прен. За човек — надувам се, изперчвам се, наежвам се; накокорчвам се, накокорям се, накокошинвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАКОКОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия