НАКОКО̀РЕНО

НАКОКО̀РЕНО. Диал. Нареч. от накокорен. Той се понапери,.. и накокорено, но сдържано се провикна: — Е-хе- хе-хей-й-й-й! Т. Харманджиев, КЕД, 116.

Списък на думите по буква