НАКОКОРЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКОКО̀РЧЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд. от накокорча като прил. Накокорен. По едно време гледам наш Филчо, облечен в бозавата си куртка, останала от службата му в общината още .., а на гърдите му се мандахерца медал от независимостта. Запършил, синът му майчин, мустаци, стъпва накокорчен, като същински комита, и право към трапезата. Чудомир, Избр. пр, 86.