НАКОКОШИНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКОКОШЍНВАМ, -аш, несв.; накокошѝня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. За птица — правя нещо (бодли, козина, косми) да настръхне, да щръкне; наежвам.

2. Прен. Разг. Правя да настръхне, обикн. от студ, страх и под. (кожа, тяло на човек). Вятърът изохка и студеният му дъх накокошини лицето ѝ. М. Яворски, ХСП, 296. Самотните изстрели накокошиниха гърба му. М. Яворски, ХСП, 368.

НАКОКОШЍНВАМ СЕ несв.; накокошѝня се св., непрех. 1. За птица — изправям перата си, разпервам перушината си; наежвам се. Пуякът се накокошини и заклопа.

2. Разг. За коса, мустаци и под. — настръхвам, щръквам. Устните му изтъняха, небръснатата брада се накокошини по бледото лице. М. Яворски, ХСП, 300.

3. Разг. За човек — настръхвам от студ. Беше един от ония мразовити януарски дни.., когато дърво и камък се пукаха от студ.. Той [Павел] се беше накокошинил в протъркания шинел. М. Кюркчиев, ВВ, 73.

4. Прен. Разг. Неодобр. Държа се гордели‑

во; наперчвам се, надувам се, наежвам се. Не си ли знае чергата, та се е накокошинила, като че ли е принцеса... Д. кисьов, Щ, 133. — Когато ти лежеше в щаба на Говедарци — накокошини се Молчев, — аз край Одрин отстоявах интересите на нашата скъпа родина. Д. Кисьов, Щ, 487.